Неврологични заболявания

Съдържание

• Паркинсонова болест
  
• Множествена склероза
  
• Деменции
  
• Радикулити
  
• Невралгии
  
• Главоболие
  
• Синкопи
  
• Болки в гърба
  
• Хипоталмусни синдроми
  
• Периферни вегетативни синдроми

Паркинсонова болест

Паркинсоновата болест е прогресивно невродегенеративно заболяване, което започва най-често след 55 г. и засяга еднаква и двата пола.
Дължи се увреда на клетките, които синтезират допамин в човешкия мозък.
Причината за възникване на Паркинсонова болест не е известна, но се предполага участието на различни фактори (наследствени, на околната среда и др.).
Заболяването може да започве с неспецифични симптоми като болка в раменете и врата, лека скованост и непохватност в засегнатите крайници. Характерно за заболяването е засягането предимно на левите или десните крайници.
Постепенно с времето се появяват и типичните за Паркинсоновата болест оплаквания – треперене в покой, чувство за скованост, забавеност на движенията, масковидно лице (без мимика), забавен и тих говор, отслабват съдружните движения на ръцете при ходене, променя се почеркът, походка става нестабилна със залитания.
За поставяне на правилната диагноза е необходимо добро познаване на симптоматиката и разграничаване на Паркинсоновата болест от други заболявания, които имат сходна клинична картина.
От голямо значение е ранното започването на лечение. Първоначално се прилагат медикаменти, които предпазват по-нататъшното увреждане на клетките, синтезиращи допамин (невропротектори). За по- напредналите стадии на заболяването съществуват различни групи медикаменти, които успешно контролират симптомите на Паркинсоновата болест (допаминови агонисти, L - dopa , антихолинергични медикаменти).

В началото

Множествена склероза

Множествената склероза е възпалително, автоимунно заболяване на централната нервна система с пристъпни влошавания на състоянието или първично прогресиращ ход.
Заболяването най-често започва във възрастта между 15-50 г., засяга по-често женския пол. С най-голямо предразположение за възникване на Множествена склероза е бялата раса.
Множествената склероза се характеризира с появата на зони на увреда, предимно на бялото мозъчно вещество, в централната нервна система. В резултат на този болестен процес се нарушава предаването на нервните импулси и те започват да се предават по-бавно.
Причината за възникване на заболяването не е известна.
Предполага се участието на наследствени фактори, различни вирусни причинители и автореактивността на организма.
Най-честите симптоми на заболяването са двигателните и сетивните нарушения, следвани по честота от зрителните, както и нарушенията на координацията и уринирането.
Двигателните нарушения се проявяват като слабост и стегнатост в ръцете или краката (парапареза), десните или левите крайници (хемипареза) и наличиие на патологични рефлекси рефлекси (необичайни за възрастния индивид двигателни отговори при определени дразнения). Най-честите сетивни нарушения са изтръпвания, болки, намалена чувствителност в крайниците. Зрителните нарушения се проявяват с намаление на зрението, което по правило е едностранно, нарушение на цветното виждане или появата на “петно” в зрителното поле. Към микционните нарушения спадат честото уриниране, изпускането по малка нужда, чувството за невъзможност за задръжка на урина.
Освен тези най-чести прояви на заболяването при Множествена склероза могат да се наблюдават и засягане на очедвигателните нерви, умора, влошаване на оплакванията при повишение на телесната температура, сексуални нарушения,.
Ходът на заболяването е строго индивидуален, описани са различни клинични форми на Множествена склероза, които имат различно протичане и прогноза.
Поставянето на диагнозата се извършва въз основа на неврологичен преглед, електрофизиологични изследвания, ликворологично изследване и провеждане на Магнитнорезонасно изследване.
Лечението по време на пристъп се провежда с кортикостероиди, а в извънпристъпния период с различни групи медикаменти - имуномодулатори и имуносупресори

В началото

Деменции

Деменцията е придобито болестно състояние, което се характеризира с нарушение на висшите корови функции у човек, който е в съзнание. Проявява се с постепенно или стъпалообразно нарушение в паметта, вниманието, емоциите, изпълнението на ежедневните дейности и други.
Деменциите биват няколко вида. Най-общо те се делят на:
1. Дегенеративни – болест на Алцхаймер (фамилна и спорадична форма), при болест на Паркинсон и др.
2. Съдова- при болни с мозъчно- съдова болест (транзиторни исхемични атаки, мозъчен инсулт, хронична мозъчна исхемия). Възниква в резултат на артериална хипертония, атеросклероза, захарен диабет, повишени стойности на холестерола, наднормено тегло, злоупотреба с алкохол , тютюнопушене и други.
3. Деменции при интоксикации, хормонални заболявания, травми и други .
4. Смесени форми
Честотата на деменциите нараства както в световен мащаб, така и у нас.
В напредналите стадии лечението е доста трудно и понякога необещаващо. Влошава се качеството на живот не само на болните, но и на техните близки. Във връзка с необходимостта от провеждане на скъпоструващо лечение, а в по напредналите стадии - специално обгрижване на болните, деменциите придобиват все по-голямо медицинско и социално значение.
Поради това е необходимо да се засили вниманието на обществото върху няколко пункта:
1. При поява на първите оплаквания от паметови нарушения да се консултира невролог с опит в диагнозата и лечението на деменциите.Това се налага, за да бъдат отграничени началните форми на деменция от така нареченото физиологично възрастово забравяне.
2. Премахване на рисковите фактори и лечение на основните заболявания, които водят до мозъчно-съдова болест.
3. Своевременна диагноза и адекватно лечение на заболяванията, при които се развива деменция – болест на Алцхаймер, мозъчно-съдова болест, болест на Паркинсон, множествена склероза и други.

В началото

Радикулити

Периферните нерви на тялото и крайниците се отделят от гръбначния мозък първоначално под формата на коренчета, в последствие се образуват нервни сплитове, от които накрая се формират самите нерви. Засягането на коренчетата на нервите от различни болестни процеси се нарича радикулит (радикулопатия). Тези болестни процеси могат да бъдат: възпаление на коренчето (радикулит в тесния смисъл на думата) или притискане от травма, от дискова херния, от т.н. шипове, от тумори. Когато са засегнати няколко коренчета, заболяването се нарича полирадикулит (полирадикулопатия, полирадикулерен синдром). Радикулитът (радикулопатията) се проявява основно с т.нар. радикулерна (коренчева) болка. Тази болка се разпространява в различни части на тялото – шия, рамена, горни или долни крайници, гръден кош, областта на кръста или на таза, в зависимост от мястото на увредата. Болката се усилва при минимални физически усилия като кихане, кашлица, напъване и може да се облекчи при определени пози на тялото и при покой. Лечението се провежда с противовъзпалителни средства, болкоуспокояващи, витамини от група “Б”, физиотерапия. При необходимост може да се осъществи и неврохирургично лечение.

В началото

Невралгии

Невралгията представлява заболяване на някой от периферните нерви, което се проявява с внезапно настъпваща силна болка, разпространяваща се в области от човешкото тяло, съответни на разположението на нерва. Обичайно, в началото на заболяването болката е краткотрайна (секунди или няколко минути), но в последствие може да хронифицира и да стане почти постоянна. Невралгията се появява без ясно установима причина (идиопатична невралгия) или е предизвикана от възпаление, травма, притискане на нерва (симптоматична невралгия). Най- често срещаните невралгии са: тригеминалната невралгия, окципиталната невралгия, глософарингеалната невралгия, интеркосталната невралгия, невралгията след преболедуван herpes zoster . Лечението на невралгиите се осъществява със специфични медикаменти (карбамазепин, габапентин), физиотерапия, иглотерапия.

В началото

Главоболие

Главоболието е най-разпространената болестна клинична проява в неврологията. Локализирането на множество болкови усещания в главата се обуславя от наличието на голям брой рецептори за болка, разположени в лицето, в меките тъкани на черепа, в обвивиките на мозъчните артерии и вени, в твърдата мозъчна обвивка, в очите, в ушите, в носа и околоносните кухини. Главоболието се дели на две големи групи:
•  Първично главоболие – мигрена, тензионно главоболие, кластърно главоболие, хронична пароксизмална хемикрания, други видове главоболие, несвързани със структурни промени.
•  Вторично главоболие (главобоието е симптом на друго заболяване) – повишено артериално налягане, нарушения на мозъчното кръвообращение, различни увреждания на черепа, шийните прешлени, устната кухина, синусите, очите, ушите, носа или други лицеви или черепни структури, мозъчни тумори, възпаления и други заболявания.
Лечението на първичните главоболия се определя от вида на главоболието – мигрена, тензионно главоболие, кластърно главоболие, хронична пароксизмална хемикрания и се провежда със специфични медикаменти, наречени “триптани”, с нестерои д ни противовъзпалителни средства, с антидепресанти и със симптоматични медикаменти. Не се препоръчва употребата на аналгетици.
При наличие на вторично главоболие е необходимо да се лекува основното заболяване, което го предизвиква. Използват се и аналгетици.

В началото

Синкопи

Синкопът представлява краткотрайно нарушение на мозъчните функции вследствие на внезапно снижение на доставката на кръв към мозъка. Синкопи често настъпват в резултат от силни емоции, дълъг престой в топли и задушни помещения, при увреждане на автономната нервна система, при болести на сърцето, нарушения в обмяната, при приема на някои лекарства и др.
Най – често срещаният синкоп е този след силен стрес. Проявява се с преходна загуба на съзнание, мускулна слабост и падане на болния, ако той е в изправено положение. Болните са бледи, изпотени и при измерване на кръвното налягане и пулса те са силно снижени. Синкопът свързан с увреждане на автономната нервна система протича със снижаване на кръвното налягане и ускоряване на пулса, което настъпва при изправяне от легнало в право положение. За диагнозата на синкопа основно значение има измерването и продължителното наблюдение на стойностите на кръвното налягане и пулса при изправяне (ортостатичен тест). За изясняване причината на синкопа е необходимо провеждане на електрокардиограма, електромиография, електроенцефалография, транскраниална доплерова сонография. С тези изследвания се изключват сърдечно заболяване, епилептичен припадък, заболявания на вестибуларния апарат, психогенни припадъци и др.

В началото

Болки в гърба

Болки в гърба се срещат много често. 75 – 80% от населението поне веднъж в живота си имат такъв проблем.
Те могат да се дължат на заболявания на гръбначните прешлени, междупрешленните дискове, свързващите ги стави и разположените в областта на гърба мускули, при което се засягат коренчетата на периферните нерви. Заболяванията на гръбнака предизвикват спонтанна болка, стегнатост, ограничения на движенията и деформации. Болката може да бъде локална, постоянна, тъпа или пареща, да се придружава от нарушаване на нормалната поза. Много често се наблюдава остра, силна болка, която се разпространява от гръбнака към съответната ръка или крак и се засилва при кихане и кашляне. В някой случаи се наблюдава мускулна слабост и атрофия на мускулите. Диагнозата се поставя с рентгенографии в различни проекции, компютърна томография или ядреномагнитен резонанс на гръбначния стълб, изследване проводимостта на периферните нерви и техните коренчета с електромиография или електроневрография. С тези изследвания се цели изясняване причината за болката.
Лечението на болките в гърба включва подходящ хигиенен режим – около 2 седмици на легло, избягване на тежки физически натоварвания, редукция на теглото, ако е необходимо, упражнения за укрепване на коремните и гръбните мускули. От медикаментите се използват нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти, противооточни, кортикостероиди, аналгетици, витамини от гр. B и физикална терапия. При неоходимост пациентите се насочват за хирургично лечение.

В началото

Хипоталмусни синдроми

Хипоталмусът е основна структура на автономната нервна система, която участва в регулиране на вегетативната активност, на половите функции и сексуалното поведение, на телесната темпетратура, приема на храна и вода, контрол на кръвното налягане, реакции при стрес и др.
Хипоталамусът може да се увреди директно - при съдови заболявания, тумори, при промишлени интоксикации с олово, манган, въглероден оксид. Вторични хипоталамусни синдроми могат да възникват след тежки и усложнени раждания, след хормонална терапия с кортикостероиди и полови хормони, след стрес и психотравми. Хипоталамусните синдроми са генерализирани или частични, протичащи субклинично, остро или хронично. При генерализирания хипоталамусен синдром се наблюдават сърцебиене, повишение на кръвното налягане и телесната температура, изпотяване, главоболие, световъртеж, косопад, уртикария, затлъстяване, галакторея, нарушения в месечния цикъл при жените, загуба на либидо и потентност, тревожни и депресивни разтройства и др. Диагнозата се поставя чрез специализирани автономни тестове, невроофталмологично изследване, компютърна томография, ядреномагнитен резонанс, ЕЕГ, а също и с хормонални лабораторни тестове, изследване на въглехидратната, липидната и водно – солевата обмяна и др. Всички те помагат за отдиференцирането на хипоталамусния синдром от заболявания на хипофизата, на периферните ендокринни жлези, панически атаки, хипертонични кризи и др. Лечението е насочено към отстраняване причината за хипоталамусния синдром и към повлияване на отделните симптоми. То трябва да се провежда съвместно от невролог, ендокринолог и психиатър.

В началото

Периферни вегетативни синдроми

Периферните вегетативни синдроми са свързани с увреждане на кръвоносните съдове и потните жлези. Проявяват се с пристъпи от болезнено побледняване, посиняване и зачервяване на кожата на пръстите на крайниците, най – често под въздействието на студ и силни емоции (синдром на Рейно). Синдромът може да е резултат от прием на медикаменти, при заболявания на съединителната тъкан, последица от травми и професионални увреди. Еритромелалгията протича със зачервяване и пареща болка в пръстите на стъпалата при топлинно въздействие.
За лечението на тези синдроми важно значение имат подходящия хигиенен режим, обучение в поведение и различни медикаменти.
Разтройствата на потната секреция могат да бъдат в две посоки – повишена секреция – локална или генерализирана хиперхидроза или понижена такава – хипохидроза. Генерализираната хиперхидроза най – често е първична и протича доброкачествено, докато локалната се наблюдава при увреда на главния, гръбначния мозък, периферните нерви и потните жлези. За лечението на хиперхидрозата се прилагат различни групи медикаменти, локално приложение на алуминиев хлорид, обучение в поведение, хирургично отстраняване на потните жлези, ботулинов токсин и др.
За поставяне на диагнозата се използват различни тестове за изследване на периферната автономна нервна система – студов тест, капиляроскопия, измерване на кожна температура, електрофизиологични изследвания и др.

---