Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия. Акредитирана университетска болница

Кодекс на професионалната етика

Раздел II. Отношения лекар-пациент

Чл. 24. (1) Лекуващият лекар е свободно избран от пациента или неговите близки лекар, който осигурява цялостния процес на лечение на болния. Лекуващият лекар води медицинско досие на пациента и отговаря за неговото съхранение. В случай че се оттегли, той е длъжен да осигури непрекъснатост в лечението, като представи цялата необходима информация на лекаря, който ще го замести.

(2) Лекуващият лекар, ако по изключение бъде наложен на пациента по силата на закон, административен акт или други обстоятелства, трябва да действа съобразно този кодекс.

Чл. 25. Лекарят не може да провежда изследвания, които биха навредили на психиката, достойнството и морала на лицето.

Чл. 26. Лекарят няма право да извършва лечебно-диагностични процедури без съгласието на болния или близките му, освен при непосредствена заплаха за живота на пациента.

Чл. 27. Необходимо е уважение към интимната сфера на пациента. Недопустимо е лекар да използва прегледа и лечението за осъществяване на интимен контакт с пациента.

Чл. 28. Лекарят зачита правото на болния да го информира за неговото състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за лечение, като при всички случаи поддържа духа, подкрепя вярата на болния и се грижи за душевното му спокойствие.

Чл. 29. Когато болният поради непознаване на опасните последици на заболяването отказва съгласие за необходимо лечение (напр. операция), лекарят по собствена преценка разяснява и неблагоприятната прогноза, ако не се проведе това лечение.

Чл. 30. Лекарят няма право да прекъсва живота на пациента.

Чл. 31. Лекарят трябва да извърши всичко възможно, щото неизлечимо болни да прекарат остатъка от живота си без болки и страдания.

Чл. 32. Лекарят по силата на свои убеждения (морални, религиозни и др.) има право да откаже прекъсване на нормална бременност.

Чл. 33. Лекарят е длъжен за установяване на настъпила смърт да използва всички критерии за сигурност на преценката съгласно правилата за добра медицинска практика.

Чл. 34. При вземане на тъкани и органи с цел трансплантация трябва точно да се спазват изискуемите критерии за констатиране на смъртта на донора. Ако пациентът приживе е изразил несъгласие за вземане на органи от неговия труп, то това мнение трябва да бъде уважено.

Чл. 35. Лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато състоянието или заболяването на пациента налага това.

Чл. 36. (1) Лекар консултант е лекар, извикан при болния от лекуващия лекар по негова инициатива или по предложение на самия болен или неговите близки за консултация.

(2) Консултантът получава от лекуващия лекар всички необходими сведения за болния и цялата налична документация. Заключението си консултантът съобщава на лекуващия лекар и на пациента.

Чл. 37. Лекарят или лечебното заведение нямат право на отказ за консултация, ако такава се желае от болния или близките му и те са готови да поемат разходите по желаната консултация, освен при случаите по чл. 12.

Чл. 38. (1) Лекарски консилиум е съвещание на лекари консултанти, което се свиква от лекуващия лекар по негова преценка, по желание на пациента или близките му, в случаите на трудности или противоречия в диагностиката и лечението. Решенията на консилиума при общо съгласие са задължителни и се привеждат в изпълнение.

(2) За определени заболявания при нужда се използват консултациите на специализираните лекарски комисии към съответните институти и Министерството на здравеопазването.

Чл. 39. (1) Независим лекар-експерт е онзи лекар, определен от компетентен орган или заинтересувана институция да извърши експертиза или друго някакво изследване на определено лице, както и да се произнесе относно правилността на дадена диагноза или лечение, включително и случаите на анкетиране на медицински разходи за сметка на дадена осигурителна организация.

(2) Не може да бъде независим експерт лице, което е било или е лекуващ лекар или консултант на болния.

(3) Изискванията по този член не се отнасят до експертизата на работоспособността.

В началото
  • Дата
    04.08.2013
  • Последна промяна
    20.09.2013