Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия. Акредитирана университетска болница

Кодекс на професионалната етика

Раздел I. Общи положения

Чл. 1. Лекарската професия може да се изпълнява само от лице с висше медицинско образование и призната в Република България правоспособност.

Чл. 2. Лекарската професия се основава на следните ценности.

  1. професионална компетентност и отговорност;
  2. честност, човечност, милосърдие;
  3. добросъвестност;
  4. тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото;
  5. неприязън към самонадеяността и самохвалството;
  6. вежливост към пациента и неговите близки;
  7. психологичен подход към болния;
  8. толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите убеждения и политическата принадлежност на личността;
  9. еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално положение.

Чл. 3. Лекарят действа в интересна живота, физическото и психическото здраве на пациента и съдейства за социалната му реадаптация-.

Чл. 4. Лекарят е длъжен да познава и спазва своите професионални правила и задължения, произтичащи от закона, устава на Българския лекарски съюз (БЛС) и този кодекс.

Чл. 5. Лекарят има право на професионална независимост и лична свобода за осигуряване на медицинска помощ и грижи за пациента при всички форми на упражняване на професията.

Чл. 6. Лекарят има право на свобода за лекуване на пациентите си без външно влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорността за това.

Чл. 7. Всеки лекар има равни възможности за медицинска дейност, подготовка и усъвършенстване, наемане на работа и право на практика без разлика на раса, религия, произход, пол, възраст или политическа принадлежност.

Чл. 8. Компетентността на лекаря, качеството на медицинското обслужване и грижите за пациента, както и контролът върху тях трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на лекарската дейност.

Чл. 9. Лекарят има свобода за разпространение на знанията и уменията си вътре и извън страната, в която живее. Трябва да има и условия за постигане на най-високо ниво в областта на медицинското образование, наука и практика. Той трябва да има свободен достъп до различните форми на квалификация и усъвършенстване, за участие в събрания на национални и международни медицински асоциации, конгреси, симпозиуми и други медицински прояви независимо от повода и мястото, където те са организирани.

Чл. 10. Лекарят признава и защитава правата на своите пациенти така, както са посочени в Декларацията на Световната медицинска асоциация (Лисабон, 1981 г.) и се отнася с уважение към достойнството на човешката личност.

Чл. 11. Независимо от своята специалност, квалификация или ангажименти, лекарят е длъжен да оказва спешна помощ на всеки болен, чието здраве и живот се намират в непосредствена опасност.

Чл. 12. Лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи.

Чл. 13. Всеки лекар в ежедневната си дейност се стреми да утвърждава собствения си и на съсловието авторитет, като дори извън рамките на професионалната си дейност се въздържа от постъпки и действия, които биха уронили честта или лекарската професия.

Чл. 14. Лекарите трябва да следят стриктно използваните начини за информиране на пациентите и населението и да не допускат името, квалификацията и уменията им да се използват с рекламна цел.

Чл. 15. Обозначенията, поставени върху табелите пред лекарските кабинети, в бланките на писма, рецептите, в телефонните указатели и други средства, не трябва да имат рекламен характер.

Чл. 16. (1) Разрешените указания, отразени на табелите на лекарските кабинети, следва да включват само: име и фамилия, законно придобити титли, призната и упражнявана медицинска специалност; приемни дни и часове на лекаря, адрес и телефонен номер.

(2) Разрешените указания върху рецептите, бланките за писма или в нетърговските указатели включват: име и фамилия, законно придобита титла, научна степен и звания, придобита и упражнявана медицинска специалност, адрес и телефон, които улесняват контактите на лекаря с неговите пациенти.

Чл. 17. Лекарят не може да си приписва и огласява компетентност, която не притежава и не е придобита по законно установения ред.

Чл. 18. Лекарят може да участва в здравни радио- и телевизионни програми, печатни издания за разпространение на здравни знания, но е недопустимо те да се използват за преки внушения на гражданите при избора им на лекуващ лекар или здравно заведение.

Чл. 19. При стихийни бедствия, граждански конфликти и по време на война лекарят по своя преценка продължава грижите за пациентите.

Чл. 20. Лекарят има право да защитава интересите и потребностите на пациентите си пред всички лица и институции, които биха отказали или ограничили грижата за болни, ранени или излежаващи наказания лица.

Чл. 21. Лекарят е длъжен непрекъснато да се усъвършенства, да търси и анализира причините на заболяванията и да съдейства за тяхната профилактика.

Чл. 22. Лекарят има задължението да помага за обучението на колегите си, да споделя своя опит с тях и да съдейства за тяхната специализация и усъвършенстване.

Чл. 23. Когато се налагат научни експерименти върху животни, лекарят е длъжен да зачита международните принципи и закони за закрила на животните.

В началото
  • Дата
    04.08.2013
  • Последна промяна
    20.09.2013